Мира в себе си
Материалът е оповестен в бр.6/2016.
Това не е следващата история за пътя на една жена от България до страната, на която приписваме неограничени благоприятни условия. Защото същият този път я среща с безкрайната мощ на мисълта, научава я да поглежда обратно в предишното и сама да оказва помощ на хората да стигат до най-големите си страхове и кармичните връзки, които носят от предходните си съществувания. Запознайте се с авторката на издадения у нас от „ Кибеа “ бестселър „ Пътуване в минали животи “ Мира Кели и нейната история.
Мира се среща с регресията едвам 13-годишна. По това време фамилията є живее в Пловдив, тя не е възпитавана в духовните вярвания за минали животи и светът на преражданията се отваря пред нея забавен и в това време изцяло чужд.
Мира преди малко е прочела книгата на Брайън Уайс „ Лечители през времето “ и е очарована от метода, по който неговите клиенти са видели провокации от сегашния миг да се разиграват в предходни техни животи. Историите, които чете, надълбоко я трогват и взема решение да опита сама. Следвайки напътствията в книгата, момичето прави опит да се върне в предходно свое битие... и тя ще запомни този миг по този начин, че същият метод след време ще я избави от тежък проблем. В тази своя първа регресия момичето се връща към живот, в който вижда себе си като руска шпионка от Втората международна война. Преживяването е доста блестящо, мощно и прочувствено. Позволява є да разбере какво се случва с душата, когато сърцето спре да бие. „ Помогна ми да науча какъв е моят урок и моят път в този живот. Беше доста мощно прекарване за мен “, спомня си през днешния ден Мира Кели.
На фотографията: Мира Кели
После животът є продължава като на всяко друго дете. След като приключва учебно заведение, пред нея се открива опцията да замине за Америка, с цел да учи в лицей. Става сполучлив юрист, работи в огромна адвокатска фирма в Ню Йорк. Но макар сполучливата кариера нещо не е наред. Неусетно развива мъчително физическо положение.
Пломбакъм предишното
Всичко стартира със напълно почтена промяна на пломба при зъболекаря. Нищо изключително... Специалистът обаче, без да желае, позволява някаква неточност, която трансформира салдото сред зъбите є. В резултат стартират мощно да я болят мускулите към челюстта. Казва, че болката е била толкоз мощна, че даже не можела да отвори устата си, с цел да се храни обикновено. „ Смених си леглото, смених си матрака, смених си възглавницата. Вземах една камара хапчета, с цел да мога да мина денем, болката беше ужасна. Усещах я непрекъснато “, връща се обратно нашата събеседничка.
Мъките не престават цяла година. Мира посещава зъболекаря си, който се пробва да є помогне и да в профил болката. Ходи даже на физиотерапия, само че и това няма триумф. В един миг зъболекарят є предлага две нови варианти. Те обаче звучат напряко злокобно – при първата би трябвало да се счупи челюстта, по-късно да се сложи тел и да се „ сглоби “ отначало. Дори комплицираното решение не дава обещание 100% сигурност, че ще има триумф. Другата опция: да се научи да живее с хроничната болежка... „ Не ми се струваше обикновено да не мога да целуна колегата си или да се храня мъчително до края на живота си. Нито едно от двете не ми изглеждаше вярно, а и не можех да схвана за какво трябваше едно нещо да се счупи, с цел да бъде поправено?! “
В този миг на изтощение младата жена си спомня за регресията, до която се е докоснала като дете. Решава да опита още веднъж, тъй като е чела доста по тематиката и знае, че методът може да е извънредно потребен. При мнозина от това, че претърпяват нещо в главата си, свързват се с минал живот, престават да усещат болежка и животът им се трансформира.
Поробении поробители
Бързо намира човек, който организира регресии, и стартира да работи с него. За страдание, първия път не се случва нищо. „ За мен е значимо да не преставам да описвам тази история, с цел да може хората, при които не се получава, да не се отхвърлят след първия опит “, изяснява Мира.
При втория опит тя се вижда за малко като доста мощен цветнокож. На врата му е сложена железна халка, за която са закачени вериги, същите халки има на ръцете и краката си. Очевидно мъжът е плебей, а картината, въпреки и къса, е мощно прочувствена. Събужда усеща за това какъв брой незаслужено е било отношението към този мъж, който даже изпитвал признателност към своите поробители поради това, че го хранят. Душата му била пречупена – а това е душата на Мира в оня предходен живот. Тя продължава да плаче през целия ден след преживяването, а на другата заран това, което се случва, тя назовава „ знамение “. Никаква болежка няма в челюстта є! Всичко е променено, а животът є последователно се връща в естественото русло.
Успехът я кара да продължи да се интересува от регресия и внушаемост. Отнема є цели пет години, с цел да направи решаващата стъпка – да напусне работа в адвокатската адвокатска фирма и да се отдаде напълно на новото предизвикателство. Решението да изостави правото взема не тъй като специалността е сложна, а тъй като усеща, че не това е нейното място.Регресия и напредък
За регресията Мира споделя, че е елементарен и гальовен развой, подобен с медитацията. Когато човек остави тялото си да се освободи от напрежението, това разрешава на мисълта и съзнанието да се свържат със самия него и с по-голямата картина на това, от което всички сме част. Връщането в минали животи разрешава на хората да се оправят с всеки проблем, без значение дали е прочувствен, финансов, здравословен или е обвързван с взаимоотношенията ни. Няма обстановка, за която да не предлага регресията. Методът работи с нас на прочувствено равнище, разрешава ни да излекуваме душата си и изкривените вярвания, които є пречат да се усеща свободна.
Мира споделя, че когато не обръщаме внимание на страстите си, когато вършим всичко, което се изисква от нас в живота, когато се грижим за фамилията си или градим кариера, когато се фокусираме върху външния свят и пренебрегваме вътрешния, настава миг, в който забравяме това, за което сме на Земята. Забравяме за какво душата ни е тук и не чуваме какво тя желае да научи. Първо се сблъскваме с даден проблем, след това той стартира да се случва все по-често, а ние го пренебрегваме. Тялото ни е сътрудник в живота и идва миг, когато, в случай че изоставим вътрешния си свят, това ни се връща. „ Имала съм хора, които са се излекували от тежки физически болести. Когато страстта се освободи в душата на индивида, тогава и тялото ни знае по какъв начин да се излекува. Ако се порежем, не ни е нужно да знаем по какъв начин да накараме раната да заздравее, тялото го прави единствено. Трябва да научим урока от това, което ни се случва, и тялото ни единствено ще сътвори смяната от вътрешната страна “, изяснява Мира Кели.
Според нея няма по какъв начин човек да се травмира след ретрограден сеанс. Процесът е „ оркестриран “ и воден от нашия вътрешен Аз, а той ни желае най-хубавото. Подсъзнателно постоянно сме свързани с нашите минали животи, те са част от историята ни и там няма секрети. Това, което забележим по време на регресия, може да бъде прочувствено или да ни се стори незаслужено, само че не значи, че ще ни травмира. Регресията в минали (или бъдещи) животи ни дава огромната картина на нашата пътека през Вселената и времето.
Тогава освобождението на страсти става вълшебен. Изведнъж виждаме, че няма потребност повече да носим отминали вярвания и разбирания, остарели истории, които дори не ни принадлежат. И това освобождение става толкоз елементарно – човек се изправя след сеанса и към този момент е изменен. „ Нека се вслушваме в своята вътрешен глас, тъй като вътре в нас към този момент знаем кой е верният път “, умно обобщава Мира. Тя предлага практикуването на регресията даже единствено от любознание и без да имате явен и закрепен проблем. Сеансът оказва помощ човек да откри пътя в живота си и дава опцията да разберем всекидневието по нов метод.
„ Най-големият боязън на хората е този от гибелта. Благодарение на това, че имах опцията да преживея регресия още 13-годишна, разбрах, че духът ми продължава и имам доста шансове в животите си да направя това, което желая да реализира “, споделя още някогашната адвокатка.
Нашият късмет да създадем живота, който желаеме, съществува във всеки миг. Ако непрестанно си повтаряме отминали мигове, какво сме претърпели и какъв брой е неправилно; в случай че даваме мощ на тези чувства, ще продължаваме да ги сътворяваме. Ако непрестанно се тормозим за бъдещето – още веднъж му отдаваме силата си. Истинската мощ е в настоящия миг.
Моята действителност,моите мисли
Когато променяме себе си, съзнанието си и метода, по който виждаме света, по едно и също време променяме предишното и бъдещето. От квантовата физика, а и от духовните учители знаем, че всички моменти съществуват като опция в квантовото поле. Въпросът е какво в нашето мислене ще изберем като капацитет, по какъв начин ще решим да преживеем живота си, тъй като го сътворяваме единствено ние. „ Ние сме артистите и посредством мислите, посредством изборите си сътворяваме действителността. Създаваме бъдещето си “, уверена е Мира.
В чудесната си книга тя разказва невероятната история на Анита Мурджани, която ясно е схванала, че капацитетът да бъде здрава съществува паралелно до този да почине от рак. Анита се бори четири години с лимфом на Ходжкин. Тялото є последователно угасва, органите един след различен отхвърлят да действат. Накрая лекарите є дават 36 часа живот, в които тя стартира да се лута сред схващане и безсъзнание. Чувства по какъв начин духът є напуща тялото. В това положение тя схваща и усеща какъв брой надълбоко е обичана. Тогава получава и отговори за живота си – за какво се е разболяла и за какво се е родила в това олицетворение.
Лекарите вземат разнообразни проби за проучвания, които към момента не са обработени сега, когато є се дава шансът да избере дали да излекува тялото си, или да си отиде от този живот. В своето схващане тя става очевидец на двете благоприятни условия и резултатите, които проучванията ще покажат, зависят напълно от нейния избор тъкмо в този миг. Така тя отваря съзнанието си, като се освобождава от вярванията, че не е задоволително добра и осъзнава, че светът не е ужасно място. И въпреки при постъпването си в болничното заведение да е имала тумори с размера на лимони, откакто се разсънва и излиза от това необикновено положение – всичко е друго и няколко дни по-късно тя е изписана. Според лекарите към този момент е изцяло здрава – в тялото є няма никакви следи от онкологично заболяване.
От регресиите с пациенти Мира научава и различен скъп урок: животите ни могат да бъдат освен хронологични във времето, само че може да се прераждаме в бъдещето, след това да се връщаме обратно и даже да живеем редом с друга еднаквост. Шест от преражданията на нейния пациент с името Джон се осъществят единствено за към 120 години, демонстрират регресиите му. „ Душата може да избере животите да бъдат един след различен или едновременно, тъй като за нея няма ограничавания, времето не съществува като граница “, добавя концепциите си тя.
Когато за първи път доближава до тази информация, Мира не съумява да я разбере изцяло. Но през днешния ден нейното схващане е толкоз отворено, че може елементарно да основава това, което хората назовават магия. „ Всички резултати съществуват, стига да имам особеното мислене! Това ми разрешава да ги сътворявам в живота си бързо. Практическата част на регресията ни разрешава да виждаме света по динамичен метод и да сътворяваме това, което желаеме, доста по-бързо “, споделя още тя.
Да бъдем обичани
Всеки от нас избира фамилията и събитията, при които се ражда, тъй като знае, че те ще са най-подходящи и ще му дадат сцената, от която по-късно ще продължи. Когато се ражда, всяко дете знае, че е обвързвано с Господ. Децата не се съмняват в това, че са обичани и знаят, че заслужават обич. С годините обаче обществото ги превъзпитава и те стартират да имат вяра, че единствено в случай че се трудят старателно и заслужат внимание, могат да получат това, което желаят. Според Мира същинската ни задача е да се върнем към знанието за това какъв брой сме обичани и ценени без условия. В същността си всяко лечение стига до едно – чистата и безусловна обич. „ Ние се раждаме с мира в себе си и в това време мирът е нещо, към което би трябвало да се връщаме. Притежаваме силата на мисълта и можем да решаваме какъв да бъде животът ни. И даже когато имаме компликации, отново можем да намерим салдото и да се върнем към него. Колкото повече знаем за вътрешната си мощ, толкоз по-лесно ще създадем живот, изпълнен с благополучие. “
Подарък за ценители
Един от методите, по които можем да се свържем с висшия си Аз, е медитацията. Друг вид е да седнем и да напишем въпрос към нашия върховен Аз, да вземем за пример: „ Висш Аз, Мира има следния проблем, какъв съвет би є дал? “, след което да си представим по какъв начин самите ние се трансформираме в силата, която ни демонстрира пътя.
Мира направи подарък за читателите на Списание 8, предоставяйки своята специфична медитация за свързване с висшия ни Аз.
Тя споделя, че когато желаеме да създадем дадена действителност в живота си, ние се опитваме да вършим нещо, което считаме за вярно – измисляме проект. Уви, от време на време не работи, тъй като проектът на нашия върховен Аз е друг. „ Нека помним, че постоянно сме водени, постоянно сме подкрепяни, постоянно сме свързани с по-голяма мощ от нас, която се грижи и ни дава това, от което имаме потребност. Тя ни разрешава, когато имаме провали в живота, да поглеждаме към тях като опит с думите „ просто не проработи, какво мога да науча от тази обстановка? “. Вместо да сътворяваме контузия, която ни унищожава. Важно е да знаем, че всичко работи за нас. Най-силното, което можем да създадем, е да желаяме помощ, да търсим знаците. Защото, в случай че нещо е за наше положително, то ще се случи “, прочувствено приключва писателката. Медитацията подарък, която тя дава обещание да е за нас като обичаното кафе и обичаната доза обич, ще намерите на www.mirakelley.com/gift.
Това не е следващата история за пътя на една жена от България до страната, на която приписваме неограничени благоприятни условия. Защото същият този път я среща с безкрайната мощ на мисълта, научава я да поглежда обратно в предишното и сама да оказва помощ на хората да стигат до най-големите си страхове и кармичните връзки, които носят от предходните си съществувания. Запознайте се с авторката на издадения у нас от „ Кибеа “ бестселър „ Пътуване в минали животи “ Мира Кели и нейната история.
Мира се среща с регресията едвам 13-годишна. По това време фамилията є живее в Пловдив, тя не е възпитавана в духовните вярвания за минали животи и светът на преражданията се отваря пред нея забавен и в това време изцяло чужд.
Мира преди малко е прочела книгата на Брайън Уайс „ Лечители през времето “ и е очарована от метода, по който неговите клиенти са видели провокации от сегашния миг да се разиграват в предходни техни животи. Историите, които чете, надълбоко я трогват и взема решение да опита сама. Следвайки напътствията в книгата, момичето прави опит да се върне в предходно свое битие... и тя ще запомни този миг по този начин, че същият метод след време ще я избави от тежък проблем. В тази своя първа регресия момичето се връща към живот, в който вижда себе си като руска шпионка от Втората международна война. Преживяването е доста блестящо, мощно и прочувствено. Позволява є да разбере какво се случва с душата, когато сърцето спре да бие. „ Помогна ми да науча какъв е моят урок и моят път в този живот. Беше доста мощно прекарване за мен “, спомня си през днешния ден Мира Кели.
На фотографията: Мира Кели После животът є продължава като на всяко друго дете. След като приключва учебно заведение, пред нея се открива опцията да замине за Америка, с цел да учи в лицей. Става сполучлив юрист, работи в огромна адвокатска фирма в Ню Йорк. Но макар сполучливата кариера нещо не е наред. Неусетно развива мъчително физическо положение.
Пломбакъм предишното
Всичко стартира със напълно почтена промяна на пломба при зъболекаря. Нищо изключително... Специалистът обаче, без да желае, позволява някаква неточност, която трансформира салдото сред зъбите є. В резултат стартират мощно да я болят мускулите към челюстта. Казва, че болката е била толкоз мощна, че даже не можела да отвори устата си, с цел да се храни обикновено. „ Смених си леглото, смених си матрака, смених си възглавницата. Вземах една камара хапчета, с цел да мога да мина денем, болката беше ужасна. Усещах я непрекъснато “, връща се обратно нашата събеседничка.
Мъките не престават цяла година. Мира посещава зъболекаря си, който се пробва да є помогне и да в профил болката. Ходи даже на физиотерапия, само че и това няма триумф. В един миг зъболекарят є предлага две нови варианти. Те обаче звучат напряко злокобно – при първата би трябвало да се счупи челюстта, по-късно да се сложи тел и да се „ сглоби “ отначало. Дори комплицираното решение не дава обещание 100% сигурност, че ще има триумф. Другата опция: да се научи да живее с хроничната болежка... „ Не ми се струваше обикновено да не мога да целуна колегата си или да се храня мъчително до края на живота си. Нито едно от двете не ми изглеждаше вярно, а и не можех да схвана за какво трябваше едно нещо да се счупи, с цел да бъде поправено?! “
В този миг на изтощение младата жена си спомня за регресията, до която се е докоснала като дете. Решава да опита още веднъж, тъй като е чела доста по тематиката и знае, че методът може да е извънредно потребен. При мнозина от това, че претърпяват нещо в главата си, свързват се с минал живот, престават да усещат болежка и животът им се трансформира.
Поробении поробители
Бързо намира човек, който организира регресии, и стартира да работи с него. За страдание, първия път не се случва нищо. „ За мен е значимо да не преставам да описвам тази история, с цел да може хората, при които не се получава, да не се отхвърлят след първия опит “, изяснява Мира.
При втория опит тя се вижда за малко като доста мощен цветнокож. На врата му е сложена железна халка, за която са закачени вериги, същите халки има на ръцете и краката си. Очевидно мъжът е плебей, а картината, въпреки и къса, е мощно прочувствена. Събужда усеща за това какъв брой незаслужено е било отношението към този мъж, който даже изпитвал признателност към своите поробители поради това, че го хранят. Душата му била пречупена – а това е душата на Мира в оня предходен живот. Тя продължава да плаче през целия ден след преживяването, а на другата заран това, което се случва, тя назовава „ знамение “. Никаква болежка няма в челюстта є! Всичко е променено, а животът є последователно се връща в естественото русло.
Успехът я кара да продължи да се интересува от регресия и внушаемост. Отнема є цели пет години, с цел да направи решаващата стъпка – да напусне работа в адвокатската адвокатска фирма и да се отдаде напълно на новото предизвикателство. Решението да изостави правото взема не тъй като специалността е сложна, а тъй като усеща, че не това е нейното място.Регресия и напредък
За регресията Мира споделя, че е елементарен и гальовен развой, подобен с медитацията. Когато човек остави тялото си да се освободи от напрежението, това разрешава на мисълта и съзнанието да се свържат със самия него и с по-голямата картина на това, от което всички сме част. Връщането в минали животи разрешава на хората да се оправят с всеки проблем, без значение дали е прочувствен, финансов, здравословен или е обвързван с взаимоотношенията ни. Няма обстановка, за която да не предлага регресията. Методът работи с нас на прочувствено равнище, разрешава ни да излекуваме душата си и изкривените вярвания, които є пречат да се усеща свободна.
Мира споделя, че когато не обръщаме внимание на страстите си, когато вършим всичко, което се изисква от нас в живота, когато се грижим за фамилията си или градим кариера, когато се фокусираме върху външния свят и пренебрегваме вътрешния, настава миг, в който забравяме това, за което сме на Земята. Забравяме за какво душата ни е тук и не чуваме какво тя желае да научи. Първо се сблъскваме с даден проблем, след това той стартира да се случва все по-често, а ние го пренебрегваме. Тялото ни е сътрудник в живота и идва миг, когато, в случай че изоставим вътрешния си свят, това ни се връща. „ Имала съм хора, които са се излекували от тежки физически болести. Когато страстта се освободи в душата на индивида, тогава и тялото ни знае по какъв начин да се излекува. Ако се порежем, не ни е нужно да знаем по какъв начин да накараме раната да заздравее, тялото го прави единствено. Трябва да научим урока от това, което ни се случва, и тялото ни единствено ще сътвори смяната от вътрешната страна “, изяснява Мира Кели.
Според нея няма по какъв начин човек да се травмира след ретрограден сеанс. Процесът е „ оркестриран “ и воден от нашия вътрешен Аз, а той ни желае най-хубавото. Подсъзнателно постоянно сме свързани с нашите минали животи, те са част от историята ни и там няма секрети. Това, което забележим по време на регресия, може да бъде прочувствено или да ни се стори незаслужено, само че не значи, че ще ни травмира. Регресията в минали (или бъдещи) животи ни дава огромната картина на нашата пътека през Вселената и времето.
Тогава освобождението на страсти става вълшебен. Изведнъж виждаме, че няма потребност повече да носим отминали вярвания и разбирания, остарели истории, които дори не ни принадлежат. И това освобождение става толкоз елементарно – човек се изправя след сеанса и към този момент е изменен. „ Нека се вслушваме в своята вътрешен глас, тъй като вътре в нас към този момент знаем кой е верният път “, умно обобщава Мира. Тя предлага практикуването на регресията даже единствено от любознание и без да имате явен и закрепен проблем. Сеансът оказва помощ човек да откри пътя в живота си и дава опцията да разберем всекидневието по нов метод.
„ Най-големият боязън на хората е този от гибелта. Благодарение на това, че имах опцията да преживея регресия още 13-годишна, разбрах, че духът ми продължава и имам доста шансове в животите си да направя това, което желая да реализира “, споделя още някогашната адвокатка.
Нашият късмет да създадем живота, който желаеме, съществува във всеки миг. Ако непрестанно си повтаряме отминали мигове, какво сме претърпели и какъв брой е неправилно; в случай че даваме мощ на тези чувства, ще продължаваме да ги сътворяваме. Ако непрестанно се тормозим за бъдещето – още веднъж му отдаваме силата си. Истинската мощ е в настоящия миг.
Моята действителност,моите мисли
Когато променяме себе си, съзнанието си и метода, по който виждаме света, по едно и също време променяме предишното и бъдещето. От квантовата физика, а и от духовните учители знаем, че всички моменти съществуват като опция в квантовото поле. Въпросът е какво в нашето мислене ще изберем като капацитет, по какъв начин ще решим да преживеем живота си, тъй като го сътворяваме единствено ние. „ Ние сме артистите и посредством мислите, посредством изборите си сътворяваме действителността. Създаваме бъдещето си “, уверена е Мира.
В чудесната си книга тя разказва невероятната история на Анита Мурджани, която ясно е схванала, че капацитетът да бъде здрава съществува паралелно до този да почине от рак. Анита се бори четири години с лимфом на Ходжкин. Тялото є последователно угасва, органите един след различен отхвърлят да действат. Накрая лекарите є дават 36 часа живот, в които тя стартира да се лута сред схващане и безсъзнание. Чувства по какъв начин духът є напуща тялото. В това положение тя схваща и усеща какъв брой надълбоко е обичана. Тогава получава и отговори за живота си – за какво се е разболяла и за какво се е родила в това олицетворение.
Лекарите вземат разнообразни проби за проучвания, които към момента не са обработени сега, когато є се дава шансът да избере дали да излекува тялото си, или да си отиде от този живот. В своето схващане тя става очевидец на двете благоприятни условия и резултатите, които проучванията ще покажат, зависят напълно от нейния избор тъкмо в този миг. Така тя отваря съзнанието си, като се освобождава от вярванията, че не е задоволително добра и осъзнава, че светът не е ужасно място. И въпреки при постъпването си в болничното заведение да е имала тумори с размера на лимони, откакто се разсънва и излиза от това необикновено положение – всичко е друго и няколко дни по-късно тя е изписана. Според лекарите към този момент е изцяло здрава – в тялото є няма никакви следи от онкологично заболяване.
От регресиите с пациенти Мира научава и различен скъп урок: животите ни могат да бъдат освен хронологични във времето, само че може да се прераждаме в бъдещето, след това да се връщаме обратно и даже да живеем редом с друга еднаквост. Шест от преражданията на нейния пациент с името Джон се осъществят единствено за към 120 години, демонстрират регресиите му. „ Душата може да избере животите да бъдат един след различен или едновременно, тъй като за нея няма ограничавания, времето не съществува като граница “, добавя концепциите си тя.
Когато за първи път доближава до тази информация, Мира не съумява да я разбере изцяло. Но през днешния ден нейното схващане е толкоз отворено, че може елементарно да основава това, което хората назовават магия. „ Всички резултати съществуват, стига да имам особеното мислене! Това ми разрешава да ги сътворявам в живота си бързо. Практическата част на регресията ни разрешава да виждаме света по динамичен метод и да сътворяваме това, което желаеме, доста по-бързо “, споделя още тя.
Да бъдем обичани
Всеки от нас избира фамилията и събитията, при които се ражда, тъй като знае, че те ще са най-подходящи и ще му дадат сцената, от която по-късно ще продължи. Когато се ражда, всяко дете знае, че е обвързвано с Господ. Децата не се съмняват в това, че са обичани и знаят, че заслужават обич. С годините обаче обществото ги превъзпитава и те стартират да имат вяра, че единствено в случай че се трудят старателно и заслужат внимание, могат да получат това, което желаят. Според Мира същинската ни задача е да се върнем към знанието за това какъв брой сме обичани и ценени без условия. В същността си всяко лечение стига до едно – чистата и безусловна обич. „ Ние се раждаме с мира в себе си и в това време мирът е нещо, към което би трябвало да се връщаме. Притежаваме силата на мисълта и можем да решаваме какъв да бъде животът ни. И даже когато имаме компликации, отново можем да намерим салдото и да се върнем към него. Колкото повече знаем за вътрешната си мощ, толкоз по-лесно ще създадем живот, изпълнен с благополучие. “
Подарък за ценители
Един от методите, по които можем да се свържем с висшия си Аз, е медитацията. Друг вид е да седнем и да напишем въпрос към нашия върховен Аз, да вземем за пример: „ Висш Аз, Мира има следния проблем, какъв съвет би є дал? “, след което да си представим по какъв начин самите ние се трансформираме в силата, която ни демонстрира пътя.
Мира направи подарък за читателите на Списание 8, предоставяйки своята специфична медитация за свързване с висшия ни Аз.
Тя споделя, че когато желаеме да създадем дадена действителност в живота си, ние се опитваме да вършим нещо, което считаме за вярно – измисляме проект. Уви, от време на време не работи, тъй като проектът на нашия върховен Аз е друг. „ Нека помним, че постоянно сме водени, постоянно сме подкрепяни, постоянно сме свързани с по-голяма мощ от нас, която се грижи и ни дава това, от което имаме потребност. Тя ни разрешава, когато имаме провали в живота, да поглеждаме към тях като опит с думите „ просто не проработи, какво мога да науча от тази обстановка? “. Вместо да сътворяваме контузия, която ни унищожава. Важно е да знаем, че всичко работи за нас. Най-силното, което можем да създадем, е да желаяме помощ, да търсим знаците. Защото, в случай че нещо е за наше положително, то ще се случи “, прочувствено приключва писателката. Медитацията подарък, която тя дава обещание да е за нас като обичаното кафе и обичаната доза обич, ще намерите на www.mirakelley.com/gift.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ